Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

90 секунди с…

Интервю с бежанец: Алаа Юсеф

15879442 1551211918227944 1682020950 n

Младежко ДПС започва нова рубрика, каято нарекохме „Интервю с бежанец“. Идеята, която е в основата на създаването на тази рубрика бе да покажем позитивната страна на бежанците, които пребивават вече легално в нашата страна, работят, плащат данъци. В поредицата ще Ви разкажем истории на бежанци, които по една или друга причина са попаднали в нашата страна и са успели да се интегрират в обществото. Всеки от тях си има своята история. Тяхната история не е като нашата, тя е по-различна. Всяка тази история можеше обаче да бъде и наша. Днес ще Ви разкажем тази на Алаа Юсеф.

Алаа е на 27 г. и е роден в град Хомс, който се намира в Западна Сирия. През 2013 г. Алаа завършва университет и решава да напусне страната си, за да не ходи в казармата и да бъде обречен на смърт. Първата му дестинация е Турция. От там преминава нелегално в България, като върви пеш 16 часа, за да премине границата. Малко след като я преминава е арестуван. Настаняват го в бежански център. Алаа разказва, че е изключително доволен от отношението към него и условията, които среща в центъра, в който е настанен. След няколко месеца в центъра успява да получи статут на бежанец. Намира си работа, квартира и успява да стъпи на краката си, въпреки че, както се изразява той – първата година е била много трудна за него и едва е успявал да преживява с 300 лв заплата. Днес няколко години по-късно Алаа работи на две места, печели добре, има уютен дом, плаща данъци в България и е щастлив, че е успял да изгради своя живот тук.

Здравей, Алаа. Разкажи ни малко повече за това кой си и как си попаднал в България?

Казвам се Алаа и съм на 27 години от град Хомс в Сирия. През март 2013 г., когато завърших университет в Сирия, реших да напусна Сирия, за да не вляза в казарма, защото в тези условия там, това означаваше да се обрека на сигурна смърт, както другите млади хора, които пращат там. И после дълго мислих къде да отида, какво да правя. След това говорих с един познат, който живее в България разбрах, че мога да дойда и после да замина евентуално за Западна Европа. Тръгнах за България през Турция нелегално и след това от Истанбул с автобус до границата, след което вървях пеша около 16 часа, докато не ме арестува българска полиция. Около 2 месеца изкарах в лагера близо до Свиленград, Любимец  се казваше май, не бях сам, а с група. В лагера беше приятно, не беше студено, имаше храна, имаше място, където играехме футбол, тенис на маса. Имаше лекар, имаше възможност да идват гости. Моят познат идваше и ми носеше дрехи и храна. След това решиха да ме преместят в лагера в София. Това беше през месец май 2013 г. Аз обаче не живеех в лагера. Не знаех каква е ситуацията, но не исках да живея там. Намерих си квартира и после започнах да работя при един познат.

Как работеше без документи?

Аз ги чаках документите всеки момент, но в началото почнах при него без документи, да. След това ми дадоха документ за временно и после за постоянно пребиваване. Аз взех документи на петия месец от стъпването ми в България. После започнах да търся работа чрез приятели.

Не отиде в лагера, а къде отиде да живееш?

Намерих квартира под наем, живеех с друг сириец, докато той взе документи и замина за Германия, а аз останах тук. Не знам, просто ми харесва и не исках да сменям държавата. На мен тук ми хареса тук и затова реших да остана. А и нямаше какво да губя, когато реша мога да тръгна. След това намерих работа в една фирма.

Успя ли да си вземеш дипломата?

Да, аз заминах след като ми бяха дали дипломата.

Какво си завършил?

Икономика. Счетоводител съм.

Каза, че си си намерил работа в някаква фирма…

Да, започнах в една фирма до средата на 2014, но заплатата беше много зле, вземах около 300 лв и едва свързвах двата края. В края на 2014 г. намерих нова работа и така сменях няколко работи. Хубавото е, че намерих много приятели, запознавах се с много хора и те ми помагаха. После се запознах с едно момиче и заживяхме заедно, след което се оженихме. Тя е българка.

Сега от 2 години работя в 2 фирми от сутрин от 9 до вечерта до 12 ч.

Разкажи как минаха тези 4 години и с какви проблеми - институционални и социални се сблъска?

Относно ситуацията през тези 4 години – с полиция, с държава, с хора не е имало някакви сериозни проблеми. С Министерствата на външните и вътрешните работи всичко беше наред. Българите, които бяха до мен ми помагаха много, особено хората от Арабис /това е езикова школа, в която се изучават близкоизточни езици/.

Бил ли си някога дискриминиран?

С мен нищо не се е случвало, не знам дали защото съм попадал на добри хора, но мои приятели са ставали жертви на дискриминация. И то от хора, а не от власти. Тези хора забравят, че ситуацията преди 4 години в България е била почти същата и че утре, в други ден те също могат да станат бежанци и да се наложи да емигрират. Като се замислим, много българи емигрират от България в САЩ, Канада и не е задължително да емигрираш заради война, можеш да го направиш заради икономическа криза. Има 300 хил. българи в Испания само. Да не говорим за Германия, Франция. Тези хора не знаят истината просто, фактите, когато дискриминират.

Кое беше най-трудното за теб през тези години?

Най-трудното нещо беше да си осигуря преживяването, основните нужди, особено първите 1.5 – 2 години. След това нещата започнаха да се оправят. Сега съм доволен – от работата, от колегите, от заплатата. Нямам причина да емигрирам втори път. Моите приятели, които са в Германия са по-зле. Те вземат например 1500 евро и плащат 1300 евро квартира. То няма смисъл да емигрирам още веднъж.

Кажи нещо за своето семейство. То къде е?

Имам трима братя, които също емигрираха, защото ситуацията в Сирия е много зле. Не просто зле, икономиката е напълно срината. Да не говорим, че цялата страна е открадната от режима и за обикновените хора няма никакво препитание. Двамата ми братя емигрираха още 2007 година в страните от Залива. Те са инженери и решиха да заминат. Имам още един брат, който живее в Сирия. Родителите ми са с него в Хомс. Там е сравнително спокойно сега. Няма война. Просто много хора бяха арестувани без причина. В Сирия няма нужда да има причина, за да арестуват и убиват хора.

Чуваш ли се с хора от Сирия?

Не, защото почти нямам останали близки хора там. Те всички емигрираха или изобщо не знам къде са. Някои са в Европа, други емигрираха в САЩ.

Имаш ли близки, които са починали по време на войната?

Има, но те не са починали заради войната, а поради старост. А има хора, за които знам, че са починали, но те не са ми близки.

Смяташ ли, че ситуацията в Сирия ще се оправи в близко бъдеще?

Не, няма да се оправи. Тя е бъде разделена на няколко части. Ще има три държави според мен на нейна територия. Ние сега влезнахме в гражданска война тепърва и скоро няма да излезем, като виждам, че те не могат да се разберат. Имам предвид всички страни в конфликта.

Как си представяш бъдещето си занапред?

Бъдещето си представям тук, в България. Успокоява ме фактът, че има много чужди фирми, които работят с арабския свят и търсят хора с арабски език и поне за работа не се притеснявам на този етап. Не искам да ходя другаде. Като цяло животът е труден, никой не е казал, че ще бъде лесно, но ще бъде наред, сигурен съм – и за българи, и за мигранти. Като дойдох тук през 2013 г. имаше 2 международни фирми, сега има 50, които търсят хора с езици. Това ме успокоява. За личния живот искам да имам семейство, децата ми искам да живеят нормален живот в нормална среда – да учат български, да живеят тук и да се интегрираме. Благодарен съм на държавата, защото ми е дала достатъчно. Затова смятам, че трябва да уча този език, децата ми също.

Какво ще кажеш на другите хора, които бягат от войната в Сирия и идват или в България или тръгват към Западна Европа?

Искам да кажа да не чакат държавна помощ, а да се научат като отидат в чужда страна – те да дават и да спазват закони. Да не бъдат неблагодарни, да започнат да се трудят и да се оправят в живота сами. Не е важно какво работиш, а да работиш и да си изкарваш прехраната. Няма срамна работа.

В каква насока смяташ, че държавата трябва да промени политиката си спрямо бежанците?

Според мен политиката към медиите, които компрометират бежанците и говорят, че ние сме лоши и искаме да се възползваме само от социалните придобивки на страната. Това не е така, никога не съм се възползвал и смятам, че се говорят много лъжи в медиите. Аз имам много колеги – бежанци, които работят, плащат данъци и живеят нормално. И аз съм против бежанците, които не искат да работят и чакат наготово. 

90 секунди с Первис Мутиев

Первис Мутиев е на 25 години, роден и израснал в град Плевен. Завършил средното си образование в Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Плевен, специалност "Компютърни техники и технологии". След това заминава да учи в Турция по линия на ДПС. Там завърших курс по турски език в университета в Анкара - TÖMER, а тази година завършва висшето си образование в Университет Мармара в гр. Истанбул, специалност "Банково дело". В момента е общински председател на Младежко ДПС - Плевен. От две години е управител на плевенска фирма, която е и най-голямата финансова организация в северна България.

Въпрос: Спомена, че си бил студент в Турция. Как замина за там?

Бях 10ти клас, когато разбрах, че ДПС спонсорира младежи с висок успех, които желаят да продължат образованието си в Турция. В следващите години това беше моя най-голяма мечта и главна цел. След като завърших средното си образование започнах да подготвям документите, които ми бяха нужни, но когато от гимназията разбраха, че ще кандидатствам в Турция се опитаха да ми попречат по всевъзможни начини, дори отказаха да ми дадат дипломата. Аз съм страшно благодарен на областния ни председател Енгин Кючуков, народният представител Митхат Метин и тогавашният председател на Младежко ДПС Джейхан Ибрямов, че се застъпиха за мен и направиха всичко възможно да си получа дипломата в нужните срокове. И така свършиха проблемите и започна моят незабравим студентски живот. В Турция се запознах с много наши колеги. Там срещнах хора, които и до днес са сред най-близките ми приятели. В студентските си години приех ДПС като мое семейство. Както ме подкрепяха и помагаха моите родители, така и г-н Метин никога не ме остави сам.
FB IMG 1477086652654
Въпрос: Как се запозна с Младежко ДПС?
 
През 2005 година родителите ми бяха поканени в едно заведение, в което се провеждаше предизборна среща. Тогава водач на листата за народни представители беше Митхат Метин. Младо и интелигентно момче, с минало като моето и Вашето, който беше решил да пренапише историята в областа ни. В последствие така и стана, в момента в Плевен се живее много по-спокойно, вече не е невъзможно момче от малцинствата да е управител на една от най-големите финансови организации в България. Та в този ден аз реших, че искам да съм като него. Той стана мой идол, в последствие мой ментор. Не измина много време, когато разбрах, че ДПС имат и младежка организация и веднага се присъединих към нея.
 
Въпрос: Какво те кара да бъдеш част от тази организация?
 
Причините са много ... Страшно много, но ще споделя някои от тях. Когато бях в пети клас попитах учителката защо не ме взима на олимпиадите по математика при положение, че имах само шестици. Отговорът беше "няма да взема турчин на олимпиада". Нали се сещате едно такова нещо как действа на психиката на малко момче... Има още куп неприятни неща, които всички сме изживявали. ДПС е единствената партия, която се бори срещу това и съм горд, че участвам активно в борбата срещу дискриминацията. Израстнах в квартал, в който единственото мюсюлманско семейство е нашето. Израснах знаейки, че съм различен от хората покрай мен. Една от главните причини да съм член на ДПС е факта, че всички сме равни, всички сме с еднакво минало, борим се за обща кауза. Наскоро се проведе академията за млади политици в която участвах и аз. Една от вечерите някой пусна една моя любима песен - Kardeslik. Тогава всички станахме и се прегърнахме, усетих чувство, което не мога да опиша с думи. Ето това чувство ме кара да бъда част от ДПС !
FB IMG 1477086630480
Въпрос: Младежко ДПС става на 18 съвсем скоро. Какво ще пожелаеш на организацията и нейните членове?
 
На организацията пожелавам да е все така успешна, колкото е била през годините. В момента е най-голямата младежка организация в България и Европа. Най-голямата младежка организация в света звучи още по-добре и аз го пожелавам от все сърце. На всички членове пожелавам най-вече да са живи и здрави. Да бъдат единни, да са добри с всички, да участват активно в правенето на политика. България има нужда от младежи като нас, ние сме бъдещето на страната. Пожелавам още дълги години заедно да вървим уверено напред, да следваме примерите на нашите идоли в партията и да я запазим така здрава за младежите, които след време ще дойдат на нашите места. 
Честит рожден ден Младежко ДПС !
FB IMG 1477086708138

90 Секунди с Мехмед Мехмед

IMG 7849

Мехмед Мехмед е на 29 години. Избран за общински съветник от Движението за права и свободи за мандат 2015-2019 в ОбС-Кърджали. Зам.-председател на комисиите по Законност и обществен ред, както и по Икономическа политика и общинска собственост. Втори мандат е член на Областния съвет на Младежко ДПС – Кърджали. В момента е организационен секретар на областната структура.  

Работил е като журналист, три години практикува професията си в Кърджали. През следващите години поема пресцентъра на Община Момчилград. Завършил е Бургаския свободен университет, специалност „Журналистика“. Член e на Обществения съвет към Министерството на младежта и спорта.

Как попадна в Младежко ДПС?

Мехмед: Младежката организация на ДПС е била винаги в моето полезрение, още през ученическите години, а по-късно и като студент. Преди всичко за мен е чест да бъда част от тази сплав от млади и енергични хора, които се стремят не само към лични си подвизи, но също толкова всеки един от тях е носител на нещо ново иновативно.

Още по време на студентските си години бях силно впечатлен от ентусиазма на академичната организация на ДПС в Бургас. Казах си, че аз също мога да допринеса за утвърждаването на идеите на тези млади хора. Днес, години по-късно, завърнал се в родния си град, виждам това сияние в много млади кърджалийци. Убеден съм, че това ни дава стимул за нови успехи и на политическия фронт.

IMG 7848

Как виждаш развитието на Младежко ДПС?

Мехмед: Преди всичко трябва да отбележим, че Младежко ДПС вече е утвърдена марка със своята близо 20-годишна история. А даже и още преди това, когато се създават първите студентски дружества към ДПС. Мисля, че днес всички онези основоположници на идеята за ДПС са горди с факта, че тяхната мисия е подета от млади, образовани и интелигентни хора. Различното и новото мислене, даже и нестандартните идеи, са най-необходимите знаци, които трябва да препредава младежката ни организация. Енергията и сплотеността на Младежко ДПС са двете неща, които лично мен винаги са ме зареждали с оптимизъм за развитието й.

Смяташ ли, че България е добро място за живот за младите хора?

Мехмед: Мисля, че именно младите хора трябва да отключат позитивизма, за да се превърне страната ни в още по-добро място за живеене. Да запретнем ръкави, загърбвайки мисълта „Как едно нещо не може да се случи“ и да открием всички положителни дадености на региона и страната. Със своя иновативен капитал Младежко ДПС има съвсем реална възможност да промени начина на мислене на хиляди млади хора.

Какво искаш да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Мехмед: Начинът на мислене не само в България, но и по света, се развива с ускорени темпове. Живеем в един глобален свят, без абсолютно никакви ограничения, без непреодолими препятствия. Всяко едно начинание с авторското право на младите хора, е крачка към успеха. Осъзнавайки това ние можем да променим абсолютно всичко и да превърнем в реалност, това за което мечтаем. Пожелавам си като част от тази голяма организация, да продължаваме да бъдем главната опора за всяка една положителна промяна в самите нас, както и в обществото ни. Вярвам, че вървим по правилния път. 

IMG 7846

90 Секунди с Мартин Газиев

14269894 10208328943234004 1543835091 n

Кой е Мартин Газиев?

Мартин: Мартин Газиев е едно скромно момче, което е родено на 13.08.1988 година в град Гоце Делчев. Родом съм от село Абланица, общ. Хаджидимово. Завършил съм Професионална гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев”, град Пловдив, но винаги съм искал да бъда футболист. Започнах да се занимавам с футбол от 7 годишен по собствено желание. Още тогава осъзнавах, че за да изградиш успешна кариера са нужни много лишение, необходима е много силна воля и усилена работа.

Надяваме се, че не е прекалено лично и би споделил за трудностите, които си имал, докато си бил болен и въпреки трудностите, които си имал, си продължил. Какво ти е дало силата да пребориш болестта и да продължиш напред?

Мартин: Датата беше 28 март 2012 година. Самите доктори все още не могат да кажат защо така стана с мен. Бях титуляр за „Работнички Скопие”, играх цял мач, но към 70-ата минута започнах да се задушавам. Именно това бяха първите симптоми. Много трудно поемах въздух. Бях страшно изморен, което не е присъщо за мен, защото бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Дишах затруднено, но доиграх мача. Прибрах се веднага в България и още на 2 април бях приет в Александровска болница в София за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около 10 дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира, няма как да се произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити. Сила ми даваше това, че исках да се преборя по-бързо. Нито за миг не съм си и помислял, че ще се предам. Постоянно гледах как близките ми страдат и най-вече заради тях желаех час по-скоро да се излекувам и да изчезне тъгата от очите им. Исках по-скоро отново да бъда на футболния терен, макар че в този момент това не беше най-важното. След като разбрах за заболяването, не знаех какво се случва с мен. Но аз съм много силен характер и насочих всичките си сили само към това да се излекувам по-скоро, нито за миг не спрях да вярвам, че ще се оправя. Не се предадох и успях.

Каква е връзката ти с Младежко ДПС?

Мартин: Както вече споменах, роден съм в село Абланица, област Благоевград. 99% от хората са заклети депесари. Човек е трудно да няма връзка с партията. Някои от най-близките ми приятели са в Младежко ДПС, макар че с тях напоследък все по-рядко се събираме, защото постоянно тренирам и съм извън населеното ми място. Въпреки това те бяха с мен в трудни за мен моменти, когато бях болен и винаги ще ги уважавам.

Какво бъдеще си представяш за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Мартин: В младите хора искам да се промени мисълта им. Те трябва да вярват в себе си и да имат куража да се справят с трудностите в живота сами. Вярвам, че именно ролята на младежкото ДПС ще е решаваща за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение най-напред на младежките проблеми, след това на националните, а те никак не са малко днес.

Какво ще пожелаеш на нашите членове и симпатизанти?

Мартин: На членовете и симпатизантите на ДПС пожелавам най-вече да са живи и здрави, усмихнати и да бъдат преди всичко добри хора. Освен това вярвам, че ние сме тези, които трябва да се опитаме да направим нашата страна място, от което няма да бягат млади хора с потенциал и най-вече да преодолеем страха от  религиозни, етнически, полови и сексуални различия, които макар и в 21 век, все още съществуват. Аз наистина вярвам, че в нас е бъдещето. Вярвайте и вие!

14249089 10208328943554012 498783639 n

90 секунди с Ерол Садъков

Роден в град Пловдив, на 26 г., спортист, млад либерал. Ерол Садъков завършва Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Спортна педагогика" и лиценз "C" в БТШФ към Българския футболен съюз.

12923162 1412209375471370 4985793813048682173 n

Въпрос: Как попадна в ДПС?

Ерол: В ДПС попаднах преди 8 години, по собствено желание. Бях 18 годишен тийнейджър, но с ясната представа, защо отивам към градския офис на ДПС. Бях с бяла фланелка и сини дънки (каквито са и нашите цветове). Тогава имах удоволствието да бъда приет от Севгин Шакир, който впоследствие беше два мандата областен председател на Младежко ДПС Пловдив и останал до днес абсолютен лидер за младежите от нашия регион.

Въпрос: Какво те кара да бъдеш част от тази партия?

Ерол: Какво ме кара да бъда част от ДПС ли? Много неща. Много неща, които са много важни. Неща, за които днешната младеж не проявява грам заинтересованост и отговорност. Неща, за които по-големите от мен настръхват, а другата част (млади и незаинтерeсовани), НЕ, поради простата причина, че не са изпитали това унизение. Личният ми пример е моят идол и баща, Аян Садъков! Едно от нещата, което ме кара да бъда част от ДПС е така нареченият "Възродителен процес" през 1985 г. Годината, в която започва масовото репресиране, състоящо се в нахлуване в домовете посред нощ и насилствената промяна на имената на хората от различни етноси. Редно ли е това? Доказано е, че когато човек смени името си, той променя живота си. Ами когато е насилствено? Когато излиза за първия си мач в родния град Пловдив, с "новото" си име, баща ми е предупреден от ДС да спазва поведение и да се радва на името си. На същия този мач, най-добрият български футболист за онова време вкарва гол, на стадиона се съобщава новото“ име на голмайстора, но многохилядната публика започва да скандира "Аян Садъков", в знак на признателност към своя любимец. След мача той е задържан, разпитван и впоследствие за известно време разжалван като капитан на "Локомотив Пловдив"! Не след дълго, временно спират и повиквателните за националния отбор, не защото не заслужава, а защото "така трябва". Тогавашният легендарен български треньор, Иван Вуцов, се застъпва за него и заявява, че отборът не може без неговото момче, Садъков. Идва ред на "СП 1986", в Мексико, където Аян Садъков (просто няма как да го нарека с друго име) е обявен за най-добре представилият се български футболист, напук на всичко и всички, но така и не го избират за футболист номер едно на България, въпреки очевидното превъзходство над останалите състезатели. След 3 години следва необяснимо спиране от националния отбор (едва на 28 години), най-вероятно защото не е можело  през тези "черни" години  именно той да бъде с най-много мачове за "А" националния ни отбор. И все пак абсолютният рекордьор на страната по участия във всички национални гарнитури се казва Аян Садъков, щастливо женен за моята майка Лидия, родом от град Батак. Това са само малка част от причините, от несгодите, които не искам и ще се боря да не бъдат допускани и да страдат хиляди невинни семейства!

Въпрос: Какво би искал да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Ерол: В младите хора, искам да се промени мисълта им. Те трябва да вярват на себе си и да разчитат на собствените си сили. Не ги оправдавам, че заминават зад граница и остават нещата на нас, хората с куража да останат тук в тези трудни времена. Кой? Кой, ако не ние младите? Ако ние не си помогнем с образование и жажда за промяна и по-добър живот, кой ще ни оправи? Тук идва ролята на Младежко ДПС, както един път се изрази лидерът на тази организация, господин Илхан Кючюк: "Момчета, момичета, вие може да сте прочeли много книги, да знаете много езици и много науки, но когато нямате поле за изява и няма кой да Ви чуе, за какво сте преминали през всичко това?" Нас в Младежко ДПС има кой да ни чуе, партията в която младежите са на пиедестал, където биват чувани и благодарение на образованието и знанията си заемат ключови позиции като, общински съветници, кметове, депутати, евродепутати. Живият пример е нашият лидер и заместник-председател на либералите в Европа. Позиции, от които ние ще имаме възможността да променим бъдещето на нашата любима България! Сега добихте ли представа как ни чуват нас младежите в ДПС?

10556472 854012247976866 4440231622432822615 n

90 секунди с Айлин Касим

Стажант - лекар,  млад  либерал, алтруист, хуманист, председател на Академично дружество „Хуманитарни науки” ДПС – София. Тя е Айлин Касим. Родена в град Исперих на 26 май 1991 г. в семейство  на учители. Завършва с отличие ПМГ “Акад. Никола Обрешков” Разград, а след това следва  медицина в Медицински университет - София.

aylin

Въпрос: Защо реши да учиш медицина?

Айлин: Има  неща, които не ги избираме ние, те избират нас. Така съдбата ми избра лекарската професия. Знаците и пътищата в живота бяха насочени към медицината още с приемането ми в гимназията. Училищната подготовка, участията в олимпиади и състезания по биология и химия ми дадоха възможността да се запозная с най-добрите в тази сфера и ми осигури висока конкурентна среда. Пътят към успеха определено не минаваше през зоната на комфорта. Повечето летни и зимни ваканции  минаваха в подготовка за състезания и кандидат-студентски изпити.  Моятa преподавателка по биология казваше следното: “Ако се научиш с удоволствие да извършваш една трета от работата за деня още сутринта, докато си пиеш кафето, придобиваш добър навик към успеха за цял живот”.

Въпрос: Разкажи ни за медицинските ти стажове в чужбина.

Айлин: През лятото на първи курс встъпих в МБАЛ „Токуда болница София“. За мой късмет попаднах на екип от добри хора. Научиха ме от санитарската работа, през сестринската до хирургичните  манипулации. Втори курс посещавах същата болница. А в следващите години от комитета  по Професионален обмен (SCOPE Standing Committee on Professional Exchange) към  IFMSA (International Federation of Medical Student’s Associations) кандидатствах за стаж в чужбина. Бях одобрена и осъществих летни стажове в American University of Beirut (Бейрут, Ливан 2013 г.); Samara State University (Самара, Русия 2014 г.) и UNITAU Universidade de Taubate (Сао Пауло, Бразилия 2015 г.). Така имах шанса  да създам ценни контакти с колеги от цял свят, да се докосна  до болниците, здравната система, бита и културата на  Близкия Изток, Европа  и Южна Америка.

aylin2

 

Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?

Айлин: Попаднах в младежката организация чрез двама мои колеги, които посещаваха активно мероприятията на  Младежко ДПС. Поканиха ме и станах член  на 1 ноември  2012 г. Това съвпадна с  рождения ден на организацията и така политиката стана част от живота ми.

Въпрос: Какво е общото между политиката и лекарската професия?

Айлин: Живот на високи обороти. Няма ден, който е сходен с предходния. Доверието  е първият важен елемент. Трябва да умеем да го печелим и да го оправдаваме всеки ден. Добрите лидери/лекари  притежават  букет от качества: всеотдайност, отговорност, търпение, умения за работа в екип и под стрес. И в политиката, и в медицината се изисква доблест, смелост и мъдрост да регираш бързо, да вземаш адекватни решения, да вдъхваш вяра и кураж в моменти на отчаяние.

Въпрос: Какво ти даде Младежко ДПС?

Айлин: Тук се запознах с истински ценни млади кадри. Срещите и разговорите с толкова много и различни хора с най-различни проблеми ме обогатиха. Взаимното споделяне на радости и тревоги ни свърза в единно и силно колективно тяло.

Въпрос: Знам, че си организирала немалко благотворителни инициативи. Разкажи ни за тях. Какво ти дава това?

Айлин: През  годините се убедихме, че колкото и да сме различни хората помежду си, имаме една изключителна черта, която ни обединяваше в благотворителната дейност и с всяка изминала кампания ставахме все по-многобройни и по-сплотени. Една от първите кампании беше за очната операция на малката Айше. Приятели от Академични дружества - София се събрахме и създадохме събитие в социалната мрежа Facebook. Поканихме познати и непознати на по чаша чай и  бисквити в офиса на организацията.  В следващите кампании си поставихме за цел да се обединим и с другите Академични дружества. Такава беше кампанията “За всички деца като Фатме”. Студенти в три отделни града - Свищов, Велико Търново и София, организирахме киновечер. Направихме картонени баджове, кутии за дарения, поканихме приятели и гледахме филма „Откраднати очи”. Със събраните средства за 15-ти септември дарихме  учебни пособия, дрехи, обувки за нуждаещи се деца от търговищките села: Голямо Соколово, Овчарово, Съединение, Черковна, Братово и Баячево. На поредното общо събрание един от членовете ни призова за финансова и морална подкрепа за младо момче с Неходжкинов лимфом. Обединихме се младежи от Варна, Велико Търново, Свищов и София този път за непознатия Бахтияр, който ни докосна с историята си, стана наш виртуален приятел и година по-късно вече се радваме, че той е излекуван, здрав и щастлив. Друг вид благотворителност е доброволното и безвъзмездно кръводаряване.  През месец февруари тази година,  7 младежи казаха  “Капка по капка” живот за Дейвид Иванов от Харманли. Чувството, че си бил полезен на някого, отделил си частица от твоето, за да помогнеш на някой в нужда, носи невероятно вътрешно удовлетворение, споделят наши приятели-кръводарители.

Въпрос: Какво би искала да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС?

Айлин: Да се предостави възможността за ангажиране на младите хора в справянето с предизвикателствата на новото хилядолетие в национален и световен мащаб.  Младежко ДПС има 17 годишно минало и е най-многобройната  либерална политическа младежка организация в България и Европа. Вярвам, че именно тя ще допринесе за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение на глобалните проблеми и да направим света място, където ще преодолеем страха от социално-икономически, религиозни, етнически, полови и сексуални различия,  място без расизъм, ксенофобия, омраза,  където стриктно зачитаме и се борим за човешките права и свободи. Вярвам, че младите сме гръбнакът на решението.

aylin3

Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?