Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

90 секунди с…

90 Секунди с Шенай Садък

15145103 10208993349963506 1562012335 o

Шенай Садък е на 23 години. Родом е от гр. Шумен и е завършила Езиковата гимназия в града. В момента е студентка по медицина в Медицински университет - Плевен. Отговорна, позитивна, предразположена винаги към нови идеи, личности и начини за развитие. Представяме Ви Шенай.

Въпрос: Разкажи ни повече за постиженията ти в медицината.

Шенай: Специалността, която изучавам е океан от знания. Все още се уча да прохождам в този дълъг маратон. Има още много знания и опит, които трябва да придобия, за да бъда истински специалист. Това, което мога да споделя е че участвам непрестанно в конференции, семинари и академии на различни езици, както в България, така и в чужбина. Това ми дава възможност да следя пряко иновациите и развитието в моята специалност, надграждаща теоретичните знания от университета. Най-значимото ми постижение, според мен, е Първата награда, която получих в Националната Академия по Хирургия. Тя се проведе преди няколко месеца в Университетска болница "Лозенец" гр. София и това беше  един от ключовите  моменти, изграждащи ме като личност. След този ден желанието ми за развитие се увеличи десетократно и сега летвата за успехи е още по-висока.

Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?

Шенай: От както съм родена аз познавам само три букви ,,Д" ,,П" ,,С". Това е благодарение на семейството ми, и в голяма частност на моят баща, който е един от основателите на Младежко ДПС. С напредване на възрастта ми, започнах да осмислям идеите на партията и да ги приемам като моя КАУЗА. В момента съм зам.-председател на Академичното дружество на ДПС в гр. Плевен и отговорник на факултета по Медицина. Това е само първата стъпка, която предприех по време на обучението си. Живот и здраве след няколко години планувам да участвам още по-активно в партията, за да може  да продължи поколението лекари в управлението на ДПС.

Въпрос: Къде е допирната точка между политиката и медицината?

Шенай: Според мен, допирната точка на политиката и медицината е здравето. Медицината, означава хуманно здраве, здравето на човек като цяло. Политиката пък означава ментално здраве, поддържане на добър, качествен живот на хората, факторите които ги заобикалят и подобряването им. Това е точката, която обвързва мен с медицината и политиката едновременно. Начинът да помогнеш на човек да живее качествено. 

Въпрос: Какво още искаш да постинеш?

Шенай: Това, което съм постигнала е капка в океана. Има още доста премеждия, които трябва да премина. Доста успехи, които да радват  семейството и близките ми. Желанието ми е да вървя този дълъг път, достойно, уверено и целеустремено, и този път винаги да води до моето голямо семейство - ДПС.

15182322 582732621927741 18271826 o

 

90 Секунди с Йосиф Панов

14522812 1006063899502149 2607193884806972852 n

Йосиф Панов е на 21 години от гр. Плевен. 2015 година завършва спортното училище Васил Левски в София. Занимава се с бокс от 2009 година. Още на първия ден му разбиват носа и след тренировка той пита треньора си дали от него ще стане боксьор. Той му казва, че от ще стане много добър боксьор. Тези думи и до днес му дават стимул да върви напред. Представяме Ви Йосиф Панов - боксьор и млад депесар.

Въпрос: Разкажи ни повече за постиженията ти в бокса.

Йосиф: През годините, в които се занимавам с бокс, играх 6 години като аматьор и втора година като професионалист. При аматьор съм 6 кратен шампион на България. 2011 година получих купата за най-добър боксьор на България. Участвах на Европейко и Световно първенство. От Европейското съм бронзов медалист, а на Световното станах девети. В професионалната ми кариера имам 9 мача - 6 победи, от които два с нок-аут и 3 загуби. 28 Април е много важен ден за мен, тогава ще подгрявам Кубрат Пулев на гала вечерта в зала Арена Армеец.

Въпрос: Какво е чувството като излизаш на мач? 

Йосиф: Емоцията е огромна, не може да се опише с думи. На всеки мач съм супер развалнуван, адреналина е огромен. На мача който ми предстои на 28 чувството ще е уникално, чакам го с нетърпение. Знам че ще е много напрегнато а щастието след победата ще е огромно.

Въпрос: Какво означава за теб да подгряваш Кубрат Пулев?

Йосиф: Мечтата ми е да участвам на такова голямо събитие, всеки български боксьор мечтае да подгрява Кубрат Пулев и много се радвам че аз съм един от всички тези мечтатели, ще дам най-доброто от себе си, за да направя добра атмосфера на всички фенове на бокса!

Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?

Йосиф: Попаднах в Младежко ДПС преди около 2 години. Дотогава не се интересувах от политика, единственото важно нещо за мен беше бокса. Моят най-близък човек, Методи Петков, стана общински съветник от ДПС. Именно той ме запозна с г-н Митхат Метин, който пък ме покани на събрания на партията. Там забелязах, че има доста активни младежи. Там се запознах с Первис Мутиев, младо и амбициозни момче, което желаеше да се развие в политиката и правеше всичко за да постигне целта си. Аз правех същото, самоче в спорта. Оказа се че доста си приличаме и бързо се сближихме. В момента той е общински председател на Младежко ДПС - Плевен, а аз съм част от общинското ръководство. Успяхме да създадем екип млади хора, с които в момента сме като семейство, работим активно, опитваме се да сме полезни на голямата организация и смятам, че успяваме.

Въпрос: Къде е допирната точка между политиката и бокса?

Йосиф: Победата. Тя е най-важното и в бокса и в политиката. Победите ми в бокса са важни за малък кръг от хора - семейството и приятелите ми. Те винаги са ме подкрепяли, вярват в мен, гордеят се с мен и това ми дава стимул. Всичко постигнато от мен до момента е благодарение на тях именно за това съм длъжен след всеки мач да ги радвам с победа.

В политиката е малко по-различно. Победите в политиката са много по-важни, защото те касаят бъдещето и начина на живот на хората в цяла България. ДПС е един страшен боец в политиката, вече 27 години! От качването си на "ринга" наречен Парламент, през 1990 година, до днес никой не успя да ни извади от него. За разлика от бокса, където противника е един, тук са много повече и всички са срещу нас. През годините получихме и много "удари в гърба" от хора, които приемахме за наши братя, но за щастие ние сме много голям и сплотен екип и успяхме да се справим с всички трудности.

Мюмюн Мюмюн: Ще намалим административната тежест за бизнеса

R1  9300

Мюмюн Мюмюн e роден на 20 Ноември 1983 г. в Хасково. Придобил е бакалавърска и магистарска степен по „Икономика на Индустрията“ и „ Маркетинг“ в УНСС. Член е на Младежката организация на ДПС от 16 години. През годините е заемал различни длъжности като председател на Местна структура, два мандата председател на Общински съвет на младежката организация и председател на областен съвет на Младежко ДПС. Към момента е член на Централен оперативен съвет на Младежко ДПС. На Местни Избори 2015 г. е издигнат за кандидат за Кмет на община Хасково. Участвал е в редица обучителни семинари организирани от Младежко ДПС. Завършил е Българско Училище за Политика „Димитър Паница“ през 2015 г. Бизнесмен. Приятелите го наричат Мони. Освен, че е женен за жена си, е женен и за ДПС. Има прекрасен син, който се надява някой ден не му каже “Тате какво направихте за България?”, а напротив като всички деца да се радва на едно по-проспериращо, по-здраво и по-толерантно общество. 


Каква за теб е да бъдеш кандидат за народен представител от листата на ДПС? 

На първо място огромна отговорност. В ДПС сме научени да ценим гласуваното ни доверие, както от ръководството на партията, така и от симпатизантите и членовете. Надявам се, да залужа гласуваното ми доверие.

Защо младите хора трябва да подкрепят ДПС на 26 март?

Защото е сигурно, че ще имат свои представители в парламента. Аз съм част от младежката организация и като такъв във всичките си обиколки в страната, винаги казвам, че съм на един клик разстояние - имате въпроси, имате идея, имате нужда от подкрепа - винаги всеки може да ми пише както на фейсбук, така и на вайбъра ми или да ми звънне. Личният контакт е нашата запазена марка. ДПС е партията, която инвестира вече толкова години в младите. Убеден съм, че в нощта на изборите социологическите аганции ще обявят, че най-много млади хора са подкрепили именно ДПС. 

За какво ще работиш ако станеш народен представител?

Като човек, който има собствен бизнес смятам, че съм наясно със ситуцията, в която се намират малките и средни предприятия в страната. Нещо, което беше започнато по време на правителството на Орешарски, а именно намаляването на административната тежест за бизнеса, за мен е най-важният приоритет. Считам, че това ще допринесе за създаването на благоприятен бизнес климат, което пък е свързано със способността за привличане на инвестиции и създаване на работни места, за да задържим младите по родните им места.

Сейфи Мехмедали: С подкрепата си за ДПС младите хора ще кажат „не“ на демографската криза в България

СНИМКА-2

Сейфи Мехмедали е роден на 23 февруари 1983 година в Джебел. Завършил е бакалавър по „Международни икономически отношения“ във ВСУ „Черноризец Храбър”. Притежава бакалавърска степен по „Автоматика, информационна и управляваща техника” в Тракийския университет в Стара Загора. Магистърската си степен е завършил във ВСУ „Черноризец Храбър“ със специалност „Митническо разузнаване и разследване”. През 2012 година е избран за председател на Общинския съвет в Община Джебел. От 2009 година, в продължение на два мандата е избиран за лидер на общинската структура на Младежко ДПС. През 2016 година влиза ръководството на Младежко ДПС, в качеството си на член на ЦОС. Оттогава насам е и зам.-председател на областната структура на ДПС в Кърджали.

1. Каква е връзката ти с Младежко ДПС?

Младежко ДПС е неизменна част от моя живот. Истинско удоволствие е да работиш с млади хора, устремени да развиват способностите си в голямото семейство на ДПС. Щастлив съм, че в родния ми град, а и навсякъде из страната се срещам с енергични младежи, които се ръководят единствено от идеята да разпространят ценностите и принципите на либерализма. Аз съм само един от многото млади хора в ДПС, в които партията ни е инвестирала. Това е и успешната формула да развием своите качества и да работим за развитието на родните ни градове и страната ни. Убеден съм, че Младежко ДПС ще се развива с още по-бързи темпове през идните години.

2. Какво за теб е да бъдеш кандидат за народен представител от листата на ДПС?

Да бъдеш част от амбициозния и обещаващ екип на ДПС на настоящите парламентарни избори е не само чест, но и голяма отговорност. Тук е мястото да изразя своите благодарности към местните, общинските и областната структура на ДПС, както и на централното ръководство, в лицето на почетния ни председател д-р Ахмед Доган и председателя ни Мустафа Карадайъ. Знам, че всеки ден трябва да давам максимума от себе си, за да оправдая гласуваното доверие относно номинацията ми. За мен винаги водещ принцип е бил да следвам пътя на ДПС, помнейки всеки миг от миналото си както в партийния, така и в личния си живот. ДПС наистина разполага с изключително силна програма, чиито основни приоритети са мерки за преодоляване на демографската криза и борба с бедността.

3. Защо младите хора трябва да подкрепят ДПС на 26 март?

От своето създаване насам ДПС успя да се съхрани като единствената национално-отговорна партия. Ние ще продължаваме да прилагаме онези политики, които реално решават проблемите на хората, особено на тези в малките населени места. С подкрепата си за ДПС младите хора в региона и страната ни ще кажат „не“ на демографската криза в България. С общи усилия ще постигнем онова равенство между младите хора от малките населени места и тези от големите градове при заплащането на труда им.  Ние знаем как можем да постигнем нашите цели, с ясно формулирани и конкретни мерки.

4. За какво ще работиш, ако станеш народен представител?

Народните представители трябва да бъдат не само добре запознати с проблемите на хората, но и да знаят как да ги решават. Страната ни има все по-остра нужда от чужди инвестиции. Това се отнася и за нашия регион. Трябва да запазим младите тук, по родните им градове и села. Това може да стане чрез разкриване на работни места и като се заплаща достойно труда им. С всеки изминал ден се убеждавам, че младите хора имат необходимата енергия и нужния потенциал да постигнат своите цели. Стига да им се даде шанс. Време е и вярвам, че това ще стане. Призивът ми към тях е на 26 март да изразят своята мощна подкрепа за ДПС с №9 в интегралната бюлетина. 

Интервю с бежанец: Алаа Юсеф

15879442 1551211918227944 1682020950 n

Младежко ДПС започва нова рубрика, каято нарекохме „Интервю с бежанец“. Идеята, която е в основата на създаването на тази рубрика бе да покажем позитивната страна на бежанците, които пребивават вече легално в нашата страна, работят, плащат данъци. В поредицата ще Ви разкажем истории на бежанци, които по една или друга причина са попаднали в нашата страна и са успели да се интегрират в обществото. Всеки от тях си има своята история. Тяхната история не е като нашата, тя е по-различна. Всяка тази история можеше обаче да бъде и наша. Днес ще Ви разкажем тази на Алаа Юсеф.

Алаа е на 27 г. и е роден в град Хомс, който се намира в Западна Сирия. През 2013 г. Алаа завършва университет и решава да напусне страната си, за да не ходи в казармата и да бъде обречен на смърт. Първата му дестинация е Турция. От там преминава нелегално в България, като върви пеш 16 часа, за да премине границата. Малко след като я преминава е арестуван. Настаняват го в бежански център. Алаа разказва, че е изключително доволен от отношението към него и условията, които среща в центъра, в който е настанен. След няколко месеца в центъра успява да получи статут на бежанец. Намира си работа, квартира и успява да стъпи на краката си, въпреки че, както се изразява той – първата година е била много трудна за него и едва е успявал да преживява с 300 лв заплата. Днес няколко години по-късно Алаа работи на две места, печели добре, има уютен дом, плаща данъци в България и е щастлив, че е успял да изгради своя живот тук.

Здравей, Алаа. Разкажи ни малко повече за това кой си и как си попаднал в България?

Казвам се Алаа и съм на 27 години от град Хомс в Сирия. През март 2013 г., когато завърших университет в Сирия, реших да напусна Сирия, за да не вляза в казарма, защото в тези условия там, това означаваше да се обрека на сигурна смърт, както другите млади хора, които пращат там. И после дълго мислих къде да отида, какво да правя. След това говорих с един познат, който живее в България разбрах, че мога да дойда и после да замина евентуално за Западна Европа. Тръгнах за България през Турция нелегално и след това от Истанбул с автобус до границата, след което вървях пеша около 16 часа, докато не ме арестува българска полиция. Около 2 месеца изкарах в лагера близо до Свиленград, Любимец  се казваше май, не бях сам, а с група. В лагера беше приятно, не беше студено, имаше храна, имаше място, където играехме футбол, тенис на маса. Имаше лекар, имаше възможност да идват гости. Моят познат идваше и ми носеше дрехи и храна. След това решиха да ме преместят в лагера в София. Това беше през месец май 2013 г. Аз обаче не живеех в лагера. Не знаех каква е ситуацията, но не исках да живея там. Намерих си квартира и после започнах да работя при един познат.

Как работеше без документи?

Аз ги чаках документите всеки момент, но в началото почнах при него без документи, да. След това ми дадоха документ за временно и после за постоянно пребиваване. Аз взех документи на петия месец от стъпването ми в България. После започнах да търся работа чрез приятели.

Не отиде в лагера, а къде отиде да живееш?

Намерих квартира под наем, живеех с друг сириец, докато той взе документи и замина за Германия, а аз останах тук. Не знам, просто ми харесва и не исках да сменям държавата. На мен тук ми хареса тук и затова реших да остана. А и нямаше какво да губя, когато реша мога да тръгна. След това намерих работа в една фирма.

Успя ли да си вземеш дипломата?

Да, аз заминах след като ми бяха дали дипломата.

Какво си завършил?

Икономика. Счетоводител съм.

Каза, че си си намерил работа в някаква фирма…

Да, започнах в една фирма до средата на 2014, но заплатата беше много зле, вземах около 300 лв и едва свързвах двата края. В края на 2014 г. намерих нова работа и така сменях няколко работи. Хубавото е, че намерих много приятели, запознавах се с много хора и те ми помагаха. После се запознах с едно момиче и заживяхме заедно, след което се оженихме. Тя е българка.

Сега от 2 години работя в 2 фирми от сутрин от 9 до вечерта до 12 ч.

Разкажи как минаха тези 4 години и с какви проблеми - институционални и социални се сблъска?

Относно ситуацията през тези 4 години – с полиция, с държава, с хора не е имало някакви сериозни проблеми. С Министерствата на външните и вътрешните работи всичко беше наред. Българите, които бяха до мен ми помагаха много, особено хората от Арабис /това е езикова школа, в която се изучават близкоизточни езици/.

Бил ли си някога дискриминиран?

С мен нищо не се е случвало, не знам дали защото съм попадал на добри хора, но мои приятели са ставали жертви на дискриминация. И то от хора, а не от власти. Тези хора забравят, че ситуацията преди 4 години в България е била почти същата и че утре, в други ден те също могат да станат бежанци и да се наложи да емигрират. Като се замислим, много българи емигрират от България в САЩ, Канада и не е задължително да емигрираш заради война, можеш да го направиш заради икономическа криза. Има 300 хил. българи в Испания само. Да не говорим за Германия, Франция. Тези хора не знаят истината просто, фактите, когато дискриминират.

Кое беше най-трудното за теб през тези години?

Най-трудното нещо беше да си осигуря преживяването, основните нужди, особено първите 1.5 – 2 години. След това нещата започнаха да се оправят. Сега съм доволен – от работата, от колегите, от заплатата. Нямам причина да емигрирам втори път. Моите приятели, които са в Германия са по-зле. Те вземат например 1500 евро и плащат 1300 евро квартира. То няма смисъл да емигрирам още веднъж.

Кажи нещо за своето семейство. То къде е?

Имам трима братя, които също емигрираха, защото ситуацията в Сирия е много зле. Не просто зле, икономиката е напълно срината. Да не говорим, че цялата страна е открадната от режима и за обикновените хора няма никакво препитание. Двамата ми братя емигрираха още 2007 година в страните от Залива. Те са инженери и решиха да заминат. Имам още един брат, който живее в Сирия. Родителите ми са с него в Хомс. Там е сравнително спокойно сега. Няма война. Просто много хора бяха арестувани без причина. В Сирия няма нужда да има причина, за да арестуват и убиват хора.

Чуваш ли се с хора от Сирия?

Не, защото почти нямам останали близки хора там. Те всички емигрираха или изобщо не знам къде са. Някои са в Европа, други емигрираха в САЩ.

Имаш ли близки, които са починали по време на войната?

Има, но те не са починали заради войната, а поради старост. А има хора, за които знам, че са починали, но те не са ми близки.

Смяташ ли, че ситуацията в Сирия ще се оправи в близко бъдеще?

Не, няма да се оправи. Тя е бъде разделена на няколко части. Ще има три държави според мен на нейна територия. Ние сега влезнахме в гражданска война тепърва и скоро няма да излезем, като виждам, че те не могат да се разберат. Имам предвид всички страни в конфликта.

Как си представяш бъдещето си занапред?

Бъдещето си представям тук, в България. Успокоява ме фактът, че има много чужди фирми, които работят с арабския свят и търсят хора с арабски език и поне за работа не се притеснявам на този етап. Не искам да ходя другаде. Като цяло животът е труден, никой не е казал, че ще бъде лесно, но ще бъде наред, сигурен съм – и за българи, и за мигранти. Като дойдох тук през 2013 г. имаше 2 международни фирми, сега има 50, които търсят хора с езици. Това ме успокоява. За личния живот искам да имам семейство, децата ми искам да живеят нормален живот в нормална среда – да учат български, да живеят тук и да се интегрираме. Благодарен съм на държавата, защото ми е дала достатъчно. Затова смятам, че трябва да уча този език, децата ми също.

Какво ще кажеш на другите хора, които бягат от войната в Сирия и идват или в България или тръгват към Западна Европа?

Искам да кажа да не чакат държавна помощ, а да се научат като отидат в чужда страна – те да дават и да спазват закони. Да не бъдат неблагодарни, да започнат да се трудят и да се оправят в живота сами. Не е важно какво работиш, а да работиш и да си изкарваш прехраната. Няма срамна работа.

В каква насока смяташ, че държавата трябва да промени политиката си спрямо бежанците?

Според мен политиката към медиите, които компрометират бежанците и говорят, че ние сме лоши и искаме да се възползваме само от социалните придобивки на страната. Това не е така, никога не съм се възползвал и смятам, че се говорят много лъжи в медиите. Аз имам много колеги – бежанци, които работят, плащат данъци и живеят нормално. И аз съм против бежанците, които не искат да работят и чакат наготово. 

90 секунди с Первис Мутиев

Первис Мутиев е на 25 години, роден и израснал в град Плевен. Завършил средното си образование в Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Плевен, специалност "Компютърни техники и технологии". След това заминава да учи в Турция по линия на ДПС. Там завърших курс по турски език в университета в Анкара - TÖMER, а тази година завършва висшето си образование в Университет Мармара в гр. Истанбул, специалност "Банково дело". В момента е общински председател на Младежко ДПС - Плевен. От две години е управител на плевенска фирма, която е и най-голямата финансова организация в северна България.

Въпрос: Спомена, че си бил студент в Турция. Как замина за там?

Бях 10ти клас, когато разбрах, че ДПС спонсорира младежи с висок успех, които желаят да продължат образованието си в Турция. В следващите години това беше моя най-голяма мечта и главна цел. След като завърших средното си образование започнах да подготвям документите, които ми бяха нужни, но когато от гимназията разбраха, че ще кандидатствам в Турция се опитаха да ми попречат по всевъзможни начини, дори отказаха да ми дадат дипломата. Аз съм страшно благодарен на областния ни председател Енгин Кючуков, народният представител Митхат Метин и тогавашният председател на Младежко ДПС Джейхан Ибрямов, че се застъпиха за мен и направиха всичко възможно да си получа дипломата в нужните срокове. И така свършиха проблемите и започна моят незабравим студентски живот. В Турция се запознах с много наши колеги. Там срещнах хора, които и до днес са сред най-близките ми приятели. В студентските си години приех ДПС като мое семейство. Както ме подкрепяха и помагаха моите родители, така и г-н Метин никога не ме остави сам.
FB IMG 1477086652654
Въпрос: Как се запозна с Младежко ДПС?
 
През 2005 година родителите ми бяха поканени в едно заведение, в което се провеждаше предизборна среща. Тогава водач на листата за народни представители беше Митхат Метин. Младо и интелигентно момче, с минало като моето и Вашето, който беше решил да пренапише историята в областа ни. В последствие така и стана, в момента в Плевен се живее много по-спокойно, вече не е невъзможно момче от малцинствата да е управител на една от най-големите финансови организации в България. Та в този ден аз реших, че искам да съм като него. Той стана мой идол, в последствие мой ментор. Не измина много време, когато разбрах, че ДПС имат и младежка организация и веднага се присъединих към нея.
 
Въпрос: Какво те кара да бъдеш част от тази организация?
 
Причините са много ... Страшно много, но ще споделя някои от тях. Когато бях в пети клас попитах учителката защо не ме взима на олимпиадите по математика при положение, че имах само шестици. Отговорът беше "няма да взема турчин на олимпиада". Нали се сещате едно такова нещо как действа на психиката на малко момче... Има още куп неприятни неща, които всички сме изживявали. ДПС е единствената партия, която се бори срещу това и съм горд, че участвам активно в борбата срещу дискриминацията. Израстнах в квартал, в който единственото мюсюлманско семейство е нашето. Израснах знаейки, че съм различен от хората покрай мен. Една от главните причини да съм член на ДПС е факта, че всички сме равни, всички сме с еднакво минало, борим се за обща кауза. Наскоро се проведе академията за млади политици в която участвах и аз. Една от вечерите някой пусна една моя любима песен - Kardeslik. Тогава всички станахме и се прегърнахме, усетих чувство, което не мога да опиша с думи. Ето това чувство ме кара да бъда част от ДПС !
FB IMG 1477086630480
Въпрос: Младежко ДПС става на 18 съвсем скоро. Какво ще пожелаеш на организацията и нейните членове?
 
На организацията пожелавам да е все така успешна, колкото е била през годините. В момента е най-голямата младежка организация в България и Европа. Най-голямата младежка организация в света звучи още по-добре и аз го пожелавам от все сърце. На всички членове пожелавам най-вече да са живи и здрави. Да бъдат единни, да са добри с всички, да участват активно в правенето на политика. България има нужда от младежи като нас, ние сме бъдещето на страната. Пожелавам още дълги години заедно да вървим уверено напред, да следваме примерите на нашите идоли в партията и да я запазим така здрава за младежите, които след време ще дойдат на нашите места. 
Честит рожден ден Младежко ДПС !
FB IMG 1477086708138
Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?