Български
English
Публикувано преди 5 години
20 годишния борбен видинчанин. Спортист в спортен клуб по кану-каяк “Левски” София. Републикански шампион по кану-каяк за 2007 г., класирал се на десето място на Европейското първенство за младежи в дисциплината каяк четириместен 1000 метра в Монтемор, Португалия 2012 година; бронзов медалист на републиканското първенството за ергометри при мъже на дисциплината 1000 метра каяк; Бронзов медалист на каяк на 500 и 1000 метра. Спортист номер едно на Видин за 2010 и 2011 година. Студент втори курс в Университет по библиотекознание и информационни технологии, София. Човекът на действието и малкото приказки…
Въпрос: Какво те предизвика да станеш спортист?
Борис: Още от ранна детска възраст спортувам. Първите си няколко години в училище играех баскетбол. На 12 годишна възраст започнах да тренирам каяк. Разхождайки се често по брега на р. Дунав в град Видин гледах отбора по кану-каяк и моят баща как тренират и от любопитство пожелах да опитам и не след дълго тренировките по гребане се превърнаха в мое хоби.
Въпрос: До къде стига амбицията ти в спорта?
Борис: Амбицията ми в спорта често пъти е стигала до там, че съм се лишавал от излизания по заведения, дискотеки и нощни клубове с приятели, което е нещо нормално за човек на моята възраст. Всичко това е било за моята по добра кондиция и спортна форма. Старая се на тренировка и състезание да давам всичко от себе си и въпреки огромната физическа умора, мускулни болки и схващания съм продължавал докато не стигна до финала. Не съжалявам, че съм се лишавал от забавленията, в тренировките намирам други неща, развивам други качества, пораствам дори.
Въпрос: Един спортист на какво разчита според теб?
Борис: Един спортист като мен разчита на моралната подкрепа на най-близките хора около себе си, на своите треньори и екипа, който организира неговия тренировъчен процес. Също така разчитам и на институциите, от които завися като федерация и министерството на младежта и спорта. Но най-вече за резултати и постижения, на самия себе си.
Въпрос: Повече взима или повече дава спорта на младия човек?
Борис: Това, което може да ти отнеме спорта е да нямаш излишно свободно време, което да уплътниш с лоша компания,цигарен дим или най-опасното за един млад човек наркотиците. Смятам че, спорта може само да ти донесе добри черти като дисциплина, самоконтрол, здрав дух и тяло, приятелства и партньорства и още много други.
Въпрос: А какви качества искаш да развиеш през годините, ако погледнеш малко по-критично към себе си?
Борис: Бих искал да съм малко по-търпелив, по-упорит, да не се отказвам пред големи трудности, искам да съм по-общителен и дипломатичен. Искам да успея да постигна мечтите си в спорта, да претърпя професионално развитие и да допринеса за престижа на България в чужбина.
Въпрос: Кой е любимия ти девиз?
Борис: Бързай бавно! — девиз на Август Цезар
Въпрос: Чувстваш ли се различен или специален например?
Борис: Не се чувствам специален, а по скоро се радвам, че съм избрал спорта, защото той ми открива много възможности. Като пример, възможността да общуваш с хора от всички краища на света при обмените, които се извършва по време на спортни мероприятия и запознаването ни с всякакви различни култури. Това, смятам че, е голяма възможност, която не се среща всеки ден и че това ме различава от ежедневието на един неспортуващ младеж.
Въпрос: От къде идва увлечението ти по историята?
Борис: Моето семейство ме запали по историята. Често си говорим на исторически теми. Вярно е клишето, че човек, който не си знае историята няма бъдеще, но мисля, че е важно някои научени уроци от миналото да не се повтарят.
Въпрос: Какво те предизвика да станеш спортист?
Борис: Още от ранна детска възраст спортувам. Първите си няколко години в училище играех баскетбол. На 12 годишна възраст започнах да тренирам каяк. Разхождайки се често по брега на р. Дунав в град Видин гледах отбора по кану-каяк и моят баща как тренират и от любопитство пожелах да опитам и не след дълго тренировките по гребане се превърнаха в мое хоби.
Въпрос: До къде стига амбицията ти в спорта?
Борис: Амбицията ми в спорта често пъти е стигала до там, че съм се лишавал от излизания по заведения, дискотеки и нощни клубове с приятели, което е нещо нормално за човек на моята възраст. Всичко това е било за моята по добра кондиция и спортна форма. Старая се на тренировка и състезание да давам всичко от себе си и въпреки огромната физическа умора, мускулни болки и схващания съм продължавал докато не стигна до финала. Не съжалявам, че съм се лишавал от забавленията, в тренировките намирам други неща, развивам други качества, пораствам дори.
Въпрос: Един спортист на какво разчита според теб?
Борис: Един спортист като мен разчита на моралната подкрепа на най-близките хора около себе си, на своите треньори и екипа, който организира неговия тренировъчен процес. Също така разчитам и на институциите, от които завися като федерация и министерството на младежта и спорта. Но най-вече за резултати и постижения, на самия себе си.
Борис: Това, което може да ти отнеме спорта е да нямаш излишно свободно време, което да уплътниш с лоша компания,цигарен дим или най-опасното за един млад човек наркотиците. Смятам че, спорта може само да ти донесе добри черти като дисциплина, самоконтрол, здрав дух и тяло, приятелства и партньорства и още много други.
Въпрос: А какви качества искаш да развиеш през годините, ако погледнеш малко по-критично към себе си?
Борис: Бих искал да съм малко по-търпелив, по-упорит, да не се отказвам пред големи трудности, искам да съм по-общителен и дипломатичен. Искам да успея да постигна мечтите си в спорта, да претърпя професионално развитие и да допринеса за престижа на България в чужбина.
Въпрос: Кой е любимия ти девиз?
Борис: Бързай бавно! — девиз на Август Цезар
Въпрос: Чувстваш ли се различен или специален например?
Борис: Не се чувствам специален, а по скоро се радвам, че съм избрал спорта, защото той ми открива много възможности. Като пример, възможността да общуваш с хора от всички краища на света при обмените, които се извършва по време на спортни мероприятия и запознаването ни с всякакви различни култури. Това, смятам че, е голяма възможност, която не се среща всеки ден и че това ме различава от ежедневието на един неспортуващ младеж.
Въпрос: От къде идва увлечението ти по историята?
Борис: Моето семейство ме запали по историята. Често си говорим на исторически теми. Вярно е клишето, че човек, който не си знае историята няма бъдеще, но мисля, че е важно някои научени уроци от миналото да не се повтарят.
